Предшестваща
страница

Начало

          УДОБНО настанен в шезлонга пред телевизора — о, блажен и тъй необходим миг на отдих! — аз се готвех в онази вече далечна вечер на 13 август 2004 година да гледам централната информационна емисия... А! Няма да има новини!! — предаването бе минало по-рано заради пряката трансмисия на церемонията по откриването на Олимпиадата в Атина... И тъй аз останах да гледам в мрачно настроение, лишен от новините, аз, който изпитвам твърде умерена любов към спорта и съвсем не обичам големите спортни прояви. Макар че Олимпийските игри все пак...

 

          Седях пред телевизора и гледах... Началото не ми харесваше! Откриването на спектакъла неприятно ме изненада с онази голяма статуя, изплувала от водата. Не особено красива и странна, твърде странна...

          Голяма статуя, крайно схематизирано изображение на човешка глава и бюст, към която са насочени снопове светлина, очертаващи прави и извити линии — впечатление за архитектурно творение... Статуята се отваря!... и от вътрешността й излиза друга статуя, типична за по-близка до нашето време епоха. И така едно след друго произведенията на древното изкуство ни приближават във времето до по-малко отдалечената от нас античност... Интересът ми растеше, оценявах все по-високо показаното от телевизионния екран. Статуите представяха човека като сложно творение, замислено от гениален Архитект...

 
Битие 1:27

«и Бог създаде човека по Своя образ: по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.»

Псалом 139:14

«Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен.»
 

          Тази първа статуя, изплувала от водата, разбира се, виждал съм я, произведение, характерно за най-старата позната нам цивилизация от бреговете на Егейско море, от Цикладическия архипелаг, уникални, много стилизирани статуи с характерна геометрична конструкция...

 
Pазцъфтяла в третото хилядолетие преди Христа, цикладическата цивилизация изпреварва с няколко века цивилизацията от остров Крит — миноенската цивилизация, цивилизацията на огромните легендарни дворци: Дедал, Лабиринта, Минотавъра, Ариадна... последвана от миценската цвилизация — първата еленистична цивилизация, угаснала малко след Троянската война и завземането на Троя — тези цивилизации са само част от широкия спектър на егейските цивилизации.

Тази кратка справка обобщава данни от различни източници, сред които Le petit Robert des noms propres, éd.2004
 

          Постепенно се очертаваше водещата идея на спектакъла по откриването на Олимпийските игри — представлението се градеше върху задълбочен размисъл над историята на човечеството...

 

          Вторият етап от спектакъла: мъж и жена край водата, над тях прелита Ерос: човешката епопея, представена чрез символа на любовта между мъжа и жената. Този символ бе подет отново в края на тържеството.

 

          Третата част бе фантастично шествие, представящо хронологично човешката история на бреговете на Егея, шествие, което даваше живот на спомена за толкова изчезнали народи и цивилизации: древният Крит и бляскавата миноенска цивилизация, двореца на Кносос и приказния дъх на легендите — цар Минос, Лабиринта на Дедал, Минотавъра, Ариадна, Тезей;

 
Миноенската цивилизация се е сринала внезапно и е изчезнала напълно, вероятно унищожена от голямо цунами, катаклизъм предизвикан от експлозивното изригване на вулкана на остров Санторин (наричан още Тера) около 1600 г.; разрушаването на миноенската цивилизация е завършило с нашествието на ахайските войни около 1550 г. преди нашата ера.  
 

–  гръцките ахайски царства;
–  Атина и векът на Перикъл;
–  Македония и еленистичната цивилизация;
–  блясъкът на Византия;
–  близката до нашите дни епоха: XIX век и войната за независимост през 1821 г.;
–  възстановяването на Олимпийските игри от Пиер де Кубертен в края на XIX век.

          Когато гледах това шествие на епохите, завинаги потънали в Лета, тези живи сцени от отдавна отминали времена, не паметници и каменни свидетелства, а живи хора, мъже и жени, пъстри групи, които следваха една след друга, делегации на цивилизациите, оживели картини от историята, картини на един живот, в който хората са се надявали, радвали, страдали, преживявали са катастрофи и пак са се надявали, засявали са с надежда бреговете на Егея, неговите седефени острови, когато гледах това шествие се изпълвах с дълбоко вълнение и мислех за възкресението на това изчезнало човечество, не само на представяните от спектакъла епохи, но на людете от всички древни цивилизации, от всеки език и племе, които ще се върнат към живот по време на Великотo възкресение, когато Бог ще даде отново жизнено дихание на цялото човечество, мислех с трепет за усмивките, за надеждата и радостта, които ще осветят лицата на тези хора, когато ще влязат във владение на обновената Земя, на земните простори, които Бог ще им повери до самото им влизане в Божието царство.

 Исая 26:19

«Твоите умрели ще оживеят,
Моите мъртви тела ще възкръснат.
Събудете се и запейте радостно,
Вие, които обитавате в пръстта,
Защото росата Ти е като росата по тревите.
И земята ще предаде мъртвите.»

Езекиил 37:1-14

Стихове 4-6:

«Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господното слово.

Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух, та ще оживеете;

Ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ.»

Стих 10:

«Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.»

Стихове 11-12:

«Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.

Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви, ще ви заведа в Израилевата земя.»
 

          Езекиил пророкува за физическото възкресение на древния Израилев народ в най-последните времена. Ала само древните израилтяни ли ще възкръснат? Разбира се, че не, за Бога няма вече евреин или грък, християнин или езичник.

 Римляни 2:9-11

«скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

а слава и почест, и мирна всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

Понеже Бог не гледа на лице.»

Галатяни 3:28

«Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.»

Колосяни 3:11

«дето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.»
 

          Всички ще възкръснат, цялото изчезнало в небитието човечество, народи и цивилизации, от древността до днес, онези, които не са познали Христа или са изповядвали христианството, отдалечено от чистите изначални истини, изгубило силата си, изопачено. Те ще се върнат в живота и ще получат своя шанс за спасение, своя спасителен ден. От Исая до апостол Павел Божието слово говори за благоприятно за спасение време, за спасителен ден — в различен контекст. Споменаването в Откровение на повече от едно възкресения също имплицитно потвърждава библейското учение за благоприятно за спасение време.

 
Исая 49:8

«Така казва Господ:
В благоприятно време те послушах,
И в спасителен ден ти помогнах...»

(Текст, цитиран от апостол Павел във 2Коринтяни 6:2 : «... ето сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден» — в гръцкия оригинал, както и в бълг. превод от 1923/25 г. е използвана неопределена (нечленувана форма), което ни посочва, че ще има и друго благоприятно време, и друг спасителен ден.)

          Божиите избрани от Сътворението до наши дни, всички, които са получили святия дух и са устояли, ще бъдат възкресени при Второто пришествие на Исус Христос, в края на голямата скръб, предречена в Откровение — прието е с Апокалипсис да се назовава края на времето — те ще се възвърнат към живот, когато царството и силата на сатана на Земята ще свършат (Откровение 17:14; Откровение 19:11-21; Откровение 20:1-3,4-6) и оцелелите сред людете ще влязат в прекрасния период на Милениума и ще имат всички достъп до спасителната истина на Бога.

          Голямото множество от човешките чада, които не са имали достъп до спасението, починали без да имат своя ден на спасение, те не са изгубени. Това човешко множество ще бъде възкресено след Милениума (Откровение 20:5), за да получи също своя спасителен ден през един достатъчно дълъг период от време (вероятно 100 години — Исая 65:17-25) на физически живот на обновената Земя. Защото Бог е справедлив и ако има предопределение по отношение на времето на нашето призвание, няма предопределение по отношение на спасението: всички ще бъдат призвани. Всеки в определеното за него време, и множествата живели на Земята ще възкръснат през тази последна голяма епоха за спасение, през Последния голям спасителен ден.

          Тогава именно ще станем свидетели на събитията, за които Исус говори на учениците си и които са предсказани в Евангелието от Матея и в Откровението на Йоана:

 
Матея 12:41-42

«Ниневийските мъже ще се явят на съда... Южната царица ще се яви на съда ...»

Откровение 20:11-13

«След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.»
 

          Възкресеното човечество ще влезе в един период от време, белязан с щастие и съвършен мир, през който всички ще имат достъп до спасението. Техният спасителен ден ще изгрее над обновената Земя.

 Исая 65:17-25

Стих 17:

«Понеже, ето,създавам ново небе и нова земя;
И предишните неща няма да се спомнят,
Нито ще дойдат на ум.»

Стихове 19-20:

«Аз ще се радвам на Ерусалим,
И ще се веселя за людете Си,
И няма да се чува вече в него глас на плач
Нито глас на ридание.

Там не ще има вече младенец,
Който да живее само няколко дни,
Нито старец, който да не е изпълнил дните си;
Защото дете ще умре стогодишният,
А грешник, ако умре стогодишен,
Ще бъде считан за проклет.»

Стихове 22-25:

«Няма те да построят, а друг да живее там.
Няма те да насадят, а друг да яде.
Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават на делото на ръцете си.

Не ще се трудят напразно,
Нито ще раждат чада за бедствие,
Защото те са род на благословените от Господа,
Тоже и потомството им.

Преди да Ме призовават те, Аз ще отговарям,
И докато ще говорят те, Аз ще слушам.

Вълкът и агнето ще пасат заедно,
И лъвът ще яде слама както вола (...)
Не ще повреждат. Нито ще погубват в цялата Ми света планина, казва Господ.» 

 

          ...Мислите ми ме отвеждаха в това чудесно обетовано бъдеще, докато завършваше прекрасното историческо шествие — спомен за егейската цивилизация — делегация след делегация в костюми и  със символи от съответните епохи, представители на древните дни, на които бе предоставена възможност да се изтръгнат от мрака на небитието и да излязат на ярко осветената сцена на Олимпийския стадион в Атина. Бленувах Деня на светлото възкресение, когато всички ще се възродят за надежда и триумфираща радост.

 

          Започваше втората част на спектакъла: представянето на националните делегации за Олимпийските игри в Атина 2004 ме върна в действителността на нашето време.

          Всяка делегация следваше националното знаме, спортистите бяха облечени в костюми и носеха символи, представящи традициите на страните участнички. Наред с големите делегации на страни като САЩ и Франция, вървяха безчет малки представителства, понякога само от няколко спортисти — дори само един! — които идваха от малки държави, представяха малки народи, например, делегациите на тихоокеанските острови и на островите от Индийския океан: най-пъстрите, бликащи най-искрена радост!

          Тази радост, тя остави в мен неизличим спомен, светла, спонтанна, чиста, радост за всички участници, особено осезаема при спортистите от безбройните малки делегации. Вярно е, че тази радост, това щастие и гордост от участието в Олимпийските игри, която владееше всички спортисти, живя само една вечер — вечерта на откриването. В последвалите дни напрежението на олимпийската надпревара, непомерните амбиции, недоброто поведение на треньори и спортисти, сребролюбието, натискът на спонсорите, нерядко — най-отвратителното — желанието и волята да смажеш другите, насилието и омразата — взеха връх... Твърде разочароваща картина на човешкото общество. И все пак! Все пак в онази далечна августовска вечер на откриването на Олимпийските игри в Атина недобрите чувства и осъдителното поведение бяха забравени, духът на надпреварата не витаеше над олимпийския стадион и всички се бяха отдали на законната радост да участват в това светло и живописно шествие.

 

          В онази вечер струящата радост на делегациите, следващи една след друга под разветите национални флагове, тази несдържана и чиста радост ме караше да мисля за ликуването на народите при завръщането на Христос, в началото на Милениума, когато ще се възроди надеждата, след голямата скръб, радостта на един изгряващ хилядолетен период на възрождение на изстрадалата Земя под водителството на Исус Христос.

 Исая 42:13-16

Стих 15:

«Ще запустя планини и хълмове.
И ще изсуша всичката им трева;
Ще обърна реките в острови,
И ще пресуша езерата.»

Стих 16:

«Ще доведа слепите през път, който не са знаели,
Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати;
Ще обърна тъмнината в светлина пред тях,
И неравните места ще направя равни.
Това ще сторя и няма да ги оставя.»

Исая 66:18

«Защото Аз зная делата им и помислите им.
И иде времето, когато ще събера всичките народи и езици;
И те ще дойдат и ще видят славата Ми.»

Еремия 16:19

«Господи, сило моя и крепост моя,
Прибежище мое в скръбен ден!
При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята
И ще рекат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи,
Суета и безполезни работи.»

Захария 2:11

«В оня ден много народи ще се прилепят при Господа, и ще бъдат Мои люде и Аз ще обитавам всред тебе, и ще познаеш, че Господ на Силите ме е изпратил при тебе.»

(Вж също Пс. 22:27-28; Пс. 86:9; Пс. 96:10; Пс. 98:2-3; Ис. 2:4; Ис. 11:10; Ис. 25:7; Ис. 42:1-12; Еремия 3:17; Зах. 14:16; Матея 12:21)
 

          Развълнуваните ми мисли ме отнасяха отвъд пределите на Милениума, към Последния голям ден , когато всички древни народи, изчезнали отдавна в небитието, ще бъдат възкресени и ще влязат във владение на своята територия на обновената Земя...

 

          Откриването на Олимпийските игри в Атина, този спектакъл, наситен със символи, носещ идеята за Бога Творец на всемира, представящ красотата на угасналите цивилизации бе свидетелство за артистичните търсения на своите автори, за тяхното философско и естетическо верую, носеше красота и истина; едно монументално представление, което насочи мислите ми към бъдещата радост и надежда на народите и ми даде урок да посрещам промените в телевизионната програма без да «страдам» чрезмерно, да търся и да откривам във всичко и навсякъде, дори в спомена за миналото, чудесното бъдеще на човешкия род, промислено и обещано от Бога... !

          Гръцките организатори бяха надминали себе си в ролята на радушни и гостоприемни домакини, и с тези редове искаме да им отдадем чест за направеното от тях по време на игрите, които вече принадлежат на историята на олимпийското движение. Да им отдадем чест за гостоприемството, по пътя към което наследниците на елинската култура навярно бяха срещнали ангелите на божественото вдъхновение...

Патрик Тувенен

Начало на
страницата

Предшестваща
страница

Начало