Цикъл «Вълшебни приказки» (1/9)
Котаракът и нощта

Нощта тихо плачеше на другия край на небето. И изведнъж почувства как я докосна нечия обич. Взря се натам, откъдето идеше, нечакана, неуверена и лека като въздъх, топлата живителна ласка. На хълма стоеше един сив, проскубан котарак. Зовеше я. Тя разбра, че трябва да последва любовта му — подсказа ѝ го сърцето, натежало от толкова много неотдадена нежност.
 

Цикъл «Вълшебни приказки» (2/9)
Летящата вятърна мелница
Приказка за Холандия

Pour montrer sa reconnaissance, la mer lui envoya alors un nouveau vent qu’elle réservait seulement à ses amis, un vent magique. Il était doux comme le duvet d’un cygne et mordant comme une grève couverte de coquillages écrasés. Il ressemblait à l’amitié. Il transformait les pleurs en éclats de rire et muait la joie en chagrin. Il avait le pouvoir de réaliser n’importe quel rêve et d’étouffer tout désir. Beaucoup le redoutaient. Les âmes faibles craignent les enchanteurs : qui peut affirmer que tous leurs actes sont vraiment bienveillants ? Mais le moulin n’en eut pas peur, il avait déjà reçu la visite de tant de vents différents.
 

Цикъл «Вълшебни приказки» (3/9)
За камбанката, огледалото-шпионка и ключето,
а всъщност за къщата
Приказка за Холандия

Някой ще стане стопанин на новата къща. Тя трябва да си го избере сама. Изборът е трудно нещо. Изборът плаши и вълнува. Има лекомислени къщи. Те предлагат подслон на първия срещнат: когато не им хареса, го изхвърлят и го заменят с нов. И така безкрай. Други заплащат заблуждението си цял живот. Търпят неприятния, немарлив или жесток стопанин, макар че подпорите им поскърцват от болка.
(...)
Порозовяло от задоволство, вечерното небе се огледа в прозорците и озари стаите с последните лъчи на деня. Денят, който от висотата на небесния свод обещаваше да се завърне с тихи котешки стъпки, за да твори чудеса — обикновени и удивителни...
 

Цикъл «Вълшебни приказки» (4/9)
Градът на дантелите
Приказка за Брюксел

 Не издържала в мрачния град и една млада девойка. Сънувала пътища, които я извеждали далече от царството на сивотата. Събрала смелост и потеглила. Светът отвъд стените на града я посрещнал огрян от светлина, окъпан в росна утринна свежест, багрен и огласен от птича песен. Девойката влизала в този свят като в приказен сън, обзета от светла омая следвала неотклонно пътя си между небето на обещанието и земята на надеждата.

Вървяла по зелени поля, беряла цветя и по пръстите ѝ полепвала сребърна паяжина. Потапяла длани в потоците и измъквала от тях струящи нишки, от белия сок на цветните стебла плетяла фина прежда...
  

Цикъл «Вълшебни приказки» (5/9)
Неоткритият континент

La lune rousse et ronde, tel un fruit exotique enchanteur suspendu dans le ciel du Nord, éclairait les songes du petit Haan, le grisait avec le parfum suave des villes espagnoles. . .  Les rêves de Haan étaient comme des vaisseaux fantômes immatériels, fendant les flots d’un bleu intense, lancés à la recherche de terres vierges, inexplorées, sous les lueurs pâles de la Croix du Sud. Mais les frêles caravelles de ses rêves venaient se briser contre les falaises imprenables de l’impossible : il n’y a plus de terres inexplorées, il était venu trop tard au monde.
 

Цикъл «Вълшебни приказки» (6/9)
Розовата планина

Mais la montagne ne souhaitait pas être comme les autres. Ceux qui ne veulent pas ressembler aux autres sont peu nombreux, si peu nombreux qu’on les croit hautains, présomptueux et sait-on quoi encore. À juste titre parfois. L’important, c’est de savoir pourquoi et en quoi on veut être différent des autres.
 

Цикъл «Вълшебни приказки» (7/9)
Звездоброеца

(...)  Бих искал да позная това небе... 

–  И аз... — пошепна момичето. — Сетне мълчаливо протегна длани към звездите. Помами ги, както селските момичета мамят пилетата си, за да ги нахранят. И започна странен звездопад — звездите кацаха върху картата на Звездоброеца, оставяха по нея малки светли точки, после просветваха върху клепките,  в дланите, по гърдите на момичето и отлитаха обратно.
   

« Le Lézard et la Fleur »