« Réflexions sur la cérémonie d'ouverture des Jeux olympiques d'Athènes »
 

Цикъл «Славата на Завръщането» (1)
Размисли
върху церемонията по откриването на
Олимпийските игри в Атина

Когато гледах това шествие на епохите, завинаги потънали в Лета, тези живи сцени от отдавна отминали времена, не паметници и каменни свидетелства, а живи хора, мъже и жени, пъстри групи, които следваха една след друга, делегации на цивилизациите, оживели картини от историята, картини на един живот, в който хората са се надявали, радвали, страдали, преживявали са катастрофи и пак са се надявали, засявали са с надежда бреговете на Егея, неговите седефени острови, когато гледах това шествие се изпълвах с дълбоко вълнение и мислех за възкресението на това изчезнало човечество, не само на представяните от спектакъла епохи, но на людете от всички древни цивилизации, от всеки език и племе, които ще се върнат към живот по време на Великотo възкресение, когато Бог ще даде отново жизнено дихание на цялото човечество, мислех с трепет за усмивките, за надеждата и радостта, които ще осветят лицата на тези хора, когато ще влязат във владение на обновената Земя, на земните простори, които Бог ще им повери до самото им влизане в Божието царство.

Исая 26:19

«Твоите умрели ще оживеят,
Моите мъртви тела ще възкръснат.
Събудете се и запейте радостно,
Вие, които обитавате в пръстта,
Защото росата Ти е като росата по тревите.
И земята ще предаде мъртвите.»
   

Цикъл «Славата на Завръщането» (2)
Тайната на Елион

В нашия свят, който живее дните си под заплахата на климатичната «бомба» и на терористичните атентати, завладян от безпокойството на всекидневните грижи и тревогата за бъдещето, къде е тихото пристанище на мира, спокойното прибежище, сигурното място, надеждата за Божията закрила, по-силна от всяка опасност, по-мощна от всяка угроза?